Воят на Войо или пътешествие в празния хладилник на bTV

Посрещнах ентусиазирано старта на Voyo.bg и бих плащал за онлайн телевизия без реклами по 8 лева на месец. Обаче бТВ ми предлагат едно нищо, трите им сериала и 10 филма със субтитри от 2005-а година. При това не заглавия, а някакви неща, които трудно бих гледал и по автобусите. Сапунката “Пинг-понг” от 2008 ми се стори единственото поносимо. Дори ги няма нормалните предавания от телевизията.

После дойде следващата реклама, която ме принуждава да гледам Войо, иначе Асен Блатечки ще ми се засели в хладилника. Съжителство, очевидно нелицеприятно. Нищо против момчето, но в театър не съм го гледал, негов филм също, а “Стъклен дом”, откъдето явно е известен, просто не ми е интересен. Ако толкова гладуваха АРТИСТИТЕ и пиратството е чак такъв проблем, защо просто не си намерят някаква работа, като всички нас, останалите простосмъртни?

Продукцията на “първенеца” бТВ просто няма шанс в интернет

Едно е да излъчваш най-силния ефирен сигнал и да си радиоточката на всички баби, съвсем друго е да си интересен срещу целия останал свят. Интернет потребителят е една идея по-грамотен, знае английски и гледа оригиналните предавания, а не балканските им ментета. Иска да има филмите в годината или поне в десетилетието, което са снимани. Иска да се смее на майтапите, които преводачите не могат да преведат, иска да гледа актьорска игра, а не танцуващи танца на робота аматьори с малки пишки. Българският актьор като види малко слава и се надува до небето, спира да се развива и да работи върху себе си. Не иска да е Де Ниро, иска да си е Цецо Елвиса и да си го канят при Гала. За да си на екран не стига само да бягаш по пистата, трябва да скачаш като Стефка Костадинова и години наред да блъскаш като животно.

Провалът на интернет разпространението на старите телевизии идва от самата им формула

Те се основават на монопол над ефира. Така и така стоиш в хола, хапваш нещо, пускаш телевизора за някакъв звуков фон. Гледаш ги, не защото казват нещо интересно, а защото и другите са същите и също не казват нищо интересно. Реалната истинна информация в този медиен канал е оскъдна и силно изкривена. Всичко е един тъжен спектакъл, който се играе за пред прасетата в свинефермата, точно преди да бъдат заколени. А пресетата сме ние.

Телевизиите не струват нищо, но хората го знаят и не плащат за тях нищо

Целият цирк се гради върху парите на рекламодателите, които вярват в телевизията и вярват, че така най-бързо и лесно могат да зомбират народонаселението да купува тези и тези продукти. Формулата работи, но с какво КПД – не питай. Инвестираш половин-един милион за реклама, за да продадеш 50 допълнителни Хюндая, де е Киро на кирия – не знам. Намирисва на успешно работеща комбинация между глупостта на рекламодателя и доминацията на телевизиите при рекламата.

Разбира се, за телевизия без фалшиви звезди има огромно място, например Дискавъри и другите документални правят репортажи от реалността и се развиват и печелят много добре. Тяхното качество и формула е недостижимо за нашите ефирки, които никога не са правили нещо оригинално, а винаги са преписвали от домашното на другарчето и винаги са се кланяли до земята на този или онзи властимащ. Отдавна предали/продали своите зрители, телевизиите искрено са чудят защо никой не се интересува от тяхното жалко съществуване.

“Пиратството” пречи на плагиатството

и това не знам защо е най-болният проблем на ефирките и т.н. артисти. Те дори не са наясно кой е истинският им враг, макар и да подозират, че той се помотва из интернета. Драги телевизионери, честит празник, вашият конкурент се нарича Фейсбук и отдавна ви е задминал по рейтинг при хората под 30.