За Русия с топла южна любов
Коментар от Живко Боев за ирационалната българска любов към Русия:
Русия не може да избегне съдбата си на суровинен придатък на икономиките на ЕС и източноазиатските тигри. И това не е ясно само на зомбираните от двувековната руска пропаганда в българския прованс, които вярват в някаква “чутовна”, “извънмерна” руска мощ. Но като ги попиташ какво у тях, у дома е руско, започва едно нечленоразделно мърморене или позоваване на някакви само на тях известни страхотни, страшни едва ли не, руски оръжия, което и да беше вярно, с нищо не може да подобри мизерното съществуване на руската провинция. Та тези хорица са проблемът на България. Те с неграмотноста си, неосъзната при това, са лесна жертва на контролираните от руски подлоги медии. Те избират волен сидеров, те ще изберат всяко леке, което им пробутат от “ТЕЛЕВИЗОРА”. Независимо дали е дудук, дали е усвоилия проевропейска лексика дорогой валя.
Аз вкъщи имам две-три руски неща между които и любимата кукла на дъщеря ми- Маша – за която честно не съм сигурен дали е произведена в Русия или правена по поръчка на руска фирма в Китай, но е купена от руски магазин. Но по същата логика, нямам нищо американско, имам няколко германски неща, всички до едно произведени в Китайската народна република, а айфона на тъщата е само по етикет американски, но в него няма и едно американско винтче. От любопитство преди две години си взех прословутия руски телефон Yotaphone с два дисплея и от двете страни, нямам оплаквания, първите месеци всички ахкаха недоверчиво, виждайки как гърба на телефона е четец за електронни книги, но обективно трябва да призная, че два дисплея – това значи два пъти по-голяма вероятност някой да се счупи, както и се случи. Но аргумента, че нямаме у дома нищо или почти нищо руско трябва да важи толкова, колкото аргумента, че нямаме и нищо американско, в същото време всички имаме нещо китайско – Да живее великата китайска страна!
За руската провинция, не ме е грижа, българската предизвиква достатъчно голяма скръб. По селата хората все още акат във външни тоалетни, а за канализация не става и дума. Не съм комунист и съм против равенството. Важно е не как живеят най-бедните, а могат ли способните и предприемчивите да живеят относително добре.